Имаме величествени масиви с извисени до облаците върхове, низини и равнини с четири сезонна красота, която приемаме за даденост и почти не забелязваме. Имаме природни богатства, които подаряваме на чужди компании. Имаме интелект, който пренебрегваме. Имаме големи площи с гори, които превръщаме в оплешивели калища. Имаме стотици реки, езера, язовири и минералните извори, а плащаме за вода сякаш живеем в пустиня. Имаме земя, която може да изхрани всички балканци, а ядем боб от аржентинските пампаси и месо от резерва на НАТО. Членуваме в богатия европейския съюз, а една трета от нас живеят под прага на бедността. Имаме Дунав и Черно море, а нямаме ни един пътнически кораб. Имаме ръждиви железопътни линии с влакове, връстници на Ориент експрес. Имаме летища, които продаваме за пробити долари. Имаме пътища, които ремонтираме след ремонт. Имаме курорти, които бетонираме и ходим на почивка у съседите. Имаме селища, които превърнахме в руини. Имаме промишленост и селско стопанство, които ликвидирахме. Имаме армия, в която никой не иска да служи. Имаме лекари, но нямаме здравеопазване. Имаме старци, които са по-образовани от внуците си. Имаме електорат, благодарение на който благоденстват кукловоди, продажни политици, първенюта милионери и корумпирани администратори.
Иначе сме глобалисти, затънали до гуша в блатото на свободния пазар, които гризат вносен плод-зеленчук и хвърлят отпадъка през терасата. От него напролет пониква стрък и се отрупва с плод, но за нас това чудо си остава незабележимо. Ние си лежим пред телевизора, проклинаме миналото, възмущаваме се от настоящето и се ужасяваме от бъдещето. Когато ни омръзне от всичко това емигрираме с първия самолет в уредения запад. През това време нашенските остап бендеровци затвърждават старата максима, че не от работа се забогатява, а от умението да превръщаш чуждите притежания в свои. През същото време един холандец си прави отопляема оранжерия на отдавна отвоювана от морето земя. Донася от стотина километри бала слама, накисва я с хранителен разтвор, бодва в нея една семка, контролира целия процес с компютъра си и накрая набира две щайги домати. През същото време ние се самозалъгваме с мита за българското трудолюбие и се чудим защо българите, където и да са по света, не искат да се върнат. А носталгията изгаря душите им. Вечерта ще се утешават с българска ракия в шише от уиски и ще замезват с кисело зеле, втасало в пластмасов бидон с канелка, вместо в дъбово каче с дрянов чеп. И те и ние ще се чудим защо България си е все същата - с по български фалшива демокрация в лъскава западна опаковка - нещо като кренвирш без месо в неядлива обвивка.
Защо сме такива?
Едно възможно обяснение е, че България е без национална доктрина. Няма две последователни поколения, които да преследват една и съща цел. Историята ни през последните 140 години може да се събере в няколко изречения:
След 1878 година дедите ни стават предприемачи, ликвидират последствията от чуждото владичество и строят капитализъм. След 1944 година бащите се превръщат в класа на работниците и селяните, ликвидират последствията от капитализма и строят социализъм. След 1989 година синове и внуци реставрират капитализма, ликвидират последствията от социализма и строят …капитализъм.
Защо сме такива?
Защото сме българи.
