Фамилията Блекман попада в България по дирите на един слон. Дядо Август Блекман /August Bleckmann/ е роден в Лангенхолцен /Langenholzen/ близо до Хановер, Германия. Работил във Villa Ruhe, бил там гледач на екзотични животни. Поверили му да се грижи за слоновете. Неведомите пътища на съдбата отреждат един от тези слонове да бъде купен за Софийската зоологическа градина с посредничеството на цар Борис III.
Страстта на фамилията Сакскобургготски датира от времето на неговия баща Фердинанд, който внася през 1912 г. два слона от зоопаркът на Карл Хагенбек в Хамбург. Те били настанени в царските конюшни в двореца Враня и живели там до 1929 година, когато били преместени в новосъздадената зоологическа градина в София. Освен за забавления на царя и неговите наследници слоновете били използвани и за изкореняване на стари дървета, за пренасяне на големи камъни, а били впрягани и да орат.
Слоновете са своенравни животни и на Август Блекман е поверено да придружава своя питомец. Така той пристига в София и по нататъшната му съдба завинаги го свързва с България.
В един чудесен ден млада и красива девойка минава покрай клетката на слоновете. Тя придружава деца, за които се грижи, и нещо им обяснява на немски. Август Блекман изненадано слуша матерния си език и интересите му моментално и рязко променят приоритетите си. Слоновете, без да бъдат забравени, остават на втори план. Девойката, нищо неподозираща, си отива, но Август я издирва и разбира къде живее. Оказва се, че е австрийка.Името ѝ е Мария Якуб Густей. Баща ѝ бил убит на фронта край Тутракан през 1916 г. Тогава, между 2 и 6 септември, българските войски, подпомагани от германско-български отряд на полковник Кауфман, под общото командване на ген. Пантелей Киселов, превземат стратегическата крепост Тутракан. Това е битка от Първата световна война, в която България и Австро-унгария са съюзници и се изправят срещу войските на Румъния и Русия. С това сражение България прави опит да си върне Южна Добруджа, завзета от Румъния в Междусъюзническата война през 1913 г. Тук загива и Якуб Густей.
След множество перипетии Август Блекман получава благословията на майката на Мария и Мария става негова съпруга. Така двамата обвързват живота си и стават родители на трима сина - Фридрих /Фриц/, Йожо /Йосиф/ и Мартин и на две дъщери - Магдалена и Катя.
Техните деца и внуци се установяват както в България, така и извън нея.
Техните деца и внуци се установяват както в България, така и извън нея.
Но годините си минават, времената се менят. По незнайни пътища и неизвестни засега причини Август Блекман и семейството му попадат в с. Белинци. Тук Мария приключва земния си път твърде рано - само на 46 години. По-късно Август Блекман и децата му се преселват в Райнино, община Исперих.
Дали дядо Август е бил на щат в кметството на Райнино или е получавал поръчки за извършване на определена работа не знам. Но винаги и навсякъде е бил за райнинци някакъв странник. Не за друго, а защото не изменя на себе си и с поведението си винаги олицетворява прословутата немска дисциплинираност - твърде непонятна за нашего брата българин, в която и точка на България да живее. Но какъвто и да е бил и каквото и да са мислили за дядо Август, той е оставил незаличими спомени у своите съселяни.
Дали дядо Август е бил на щат в кметството на Райнино или е получавал поръчки за извършване на определена работа не знам. Но винаги и навсякъде е бил за райнинци някакъв странник. Не за друго, а защото не изменя на себе си и с поведението си винаги олицетворява прословутата немска дисциплинираност - твърде непонятна за нашего брата българин, в която и точка на България да живее. Но какъвто и да е бил и каквото и да са мислили за дядо Август, той е оставил незаличими спомени у своите съселяни.
Ето един епизод от неговия живот:
– Дядо Август! Вземаш една кирка и една крива лопата и отиваш да направиш един изкоп от водопровода през шосето до ремонтираната сграда на кръчмата. Ще прекараме там вода – нарежда му пълномощника /кмета/ Йордан Иванов и понамества познатата на всички райнинци ватенка, наметната на раменете му.
Дядо Август отива на посоченото място и започва да работи. Разкопава валираните камъни на улицата с кирката, изхвърля ги с кривата лопата. Стига на дълбочина до чиста почва – хубав, мек, лъскав чернозем. Но продължава да копае с кирката. Минават райнинци край него, гледат го, цъкат с език и му се чудят. Най-после един от тях не се стърпял, спрял се при и го попитал:
– Дядо Август, защо не вземеш една права лопата, ами се мъчиш с тази кирка?
– На мен Йордан ми каза да копая с кирката!
.......................................
Благодаря за помощта и съдействието на
.......................................
Благодаря за помощта и съдействието на
Катя Тодорова - внучка и Magdalena Braasch - правнучка на Август Блекман.
Димитър Колев
Съдържанието в блога – текстове и фотографии – е под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.
Няма коментари:
Публикуване на коментар