БАЙ КРЪСТЬО

Всяко селище притежава свой уникален колорит. Райнино не прави изключение. Най-често тази краска е придадена от неговите  шегаджии - непоправими оптимисти, чието поведение се определя от насмешливият им поглед върху ежедневието, което по-често е тъжно, отколкото радостно. Когато ги чуе, човек може да се просълзи от смях, а не рядко и да му загорчи, когато хубаво се е посмял. Авторитетът им на смехотворци е извисен до степен такава, че всяка произнесена от тях дума предизвиква сред слушателите им взрив на одобрителен смях. Дори когато се опитат да кажат нещо сериозно всеки си мисли, че това е някаква много хитро скроена от тях шега.

Бай Кръстьо е добряк, който на никого нищо не отказва: трябват ти дърва – гората е голяма, има за всички; на магаренцето ми ребрата можеш да преброиш, изяде плета ми от слънчогледови стебла – в стопанския двор зърно мно-о-ого!; овчиците ми гладни ходят – в ТКЗС-арските ниви паша колкото щеш! 

...............................................................................

 Назначили бай Кръстьо за горски надзирател. Поработил той няколко години. Обикновено винаги в добро настроение, напоследък почнал да ходи все по-умислен. Вика го един ден директорът на горското стопанство:

            – Кръстьо! Какво така си се оклюмал? Болен ли си? Нещо в къщи ли не е наред?

            – Ма-ани, ма-ани, началство… По-добре да не знаеш! – мънка бай Кръстьо.

            – Защо! Кажи, може да помогна!

            – Можеш, ама как да ти го рекà?

            – Кажи, кажи!

            – Другарю началник! Ке требе да ми дадеш нов участък в гората…

            – Как така! Защо нов!?

            – Ами тоя, дето ми даде да го пазя, миналата година му се свършѝа дърветата…

............................................................................................................................

            Бай Кръстьо е пазач в стопанския двор на ТКЗС-то. Денем той де почива, де някоя работа из тях свърши.  А вечер пази ожънатото през деня, оставено на площадките отвън да съхне.

Идва на проверка председателят на стопанството. Среща се с тоз-оня и отива при бай Кръстьо:

– Слушай, Кръстьо! Има сигнали, че Марин, каруцарят, като дойде вечер разпряга конете и ги оставя в дама. Ама после не си тръгва веднага, а отива на площадките и си пълни джобовете с зърно. Наобикаляй там на мръкване и го наглеждай какво прави.

След два-три дена председателят идва да види как се изпълняват разпорежданията му. Тук бай Кръстьо, там бай Кръстьо – няма го никакъв пазача на кооператимното зърно!  Ама че работа! Обикаля председателят стопанския двор, търси! Най-после го намира на площадките – сладко-сладко похърква на камарата с жито.

– Ей, Кръстьо! Ставай бързо! Защо спиш!? Така ли ще хванеш Марин?

Бай Кръстьо търка очи и мърмори недоволно:

– Е-е-е! Па що да го хващам? Да ми се сърди човеко! Той, Марин, като знае че съм тук нема да дойде…

....................................................................................................................................

Горещ летен ден. Върви бай Кръстьо по улицата. На гърба си крепи голям, бял пластмасов бидон. Каскета му се е килнал на една страна, главата му е неудобно притисната напред, по лицето му тече пот и той едва вижда къде върви.

– Здрасти, бай Кръстьо! Къде ходиш в този топлик? – среща го негов съселянин.

Бай Кръстьо спира.  Поизправя врат да види кой пита, шапката му се свлича и пада, но той не я поглежда и много внимателно сваля на земята бидона. На дъното му се плиска някаква полупрозрачна течност.

– Ходѝх аз, където ходѝх, ама защо ходѝх! Нищо не излезе, мамицàта му! Ама Атанас Драгошината ми взе парите…

– На казана си бил, да вариш ракия? И какво толкова ценно носиш в този бидон, та така го пазиш, сякаш може да се счупи?

– Кавгата нося, кавгата!

.....................................................................................................................................

             Бай Кръстьо пасе трите овце от личното си стопанство край  текезесарската овощна градина. Овцете пощипват от тревата, но повече налитат на зеленото жито отсреща, а той се прави, че не ги забелязва. Притаил се зад една клоната череша наднича полския пазач бай Любчо. По едно време вече не изтрайва, нахлупва на главата си фуражката с червена петолъчка, намества на рамото си старата манлихера без патрони и се измъква от укритието си.

Бай Кръстьо хич не му дреме от представителя на местната власт и не се помръдва да изкара овцете от житото.

– Абе, Кръстьо!  Ако не те е страх от мене, барем се зàсрами от кàпата ми.

– Хи-хи-хи! Да ти се пѝкам в кàпата!

Димитър Колев

Съдържанието в блога – текстове и фотографии – е под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.