ФАМИЛИИТЕ

Как лети времето и колко бързо светът препуска в него!

Невероятно е, че от първия SMS до днес са минали едва 25 години.

Разгръщам стар указател за служебни и домашни телефони на Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, София 1987 г. за Разградски окръг. Скучна книга, както народният гений е забелязал, колкото да я четеш не можеш да откриеш главния герой. Това е време без мобилни връзки – без GSM-ми,  айфони и смартфони. Без интернет.

През 1987 г.  Райнино, с кмет Христо Байков, вече има АТЦ – автоматична телефонна централа, която позволява чрез шайбата на домашния си телефон над 200 абоната да набират и да разговарят с когото пожелаят в България. Достатъчно е да знаят кода на съответното селище и още някои незначителни подробности.

Преди това  всеки извън селищен разговор, дори от домашния ти телефон, минава през пощата. Ако пък нямаш домашен телефон и искаш да говориш с някого от Шумен например, отиваш там и поръчваш разговора.  Стоян Началника ти приема заявката. В уречения  час трябва да си на линия. Със слушалки на главата Началника размахва едни гъвкави кабели с текстилна оплетка и с метални накрайници, които ту пъха, ту вади от гнездата им в една дървена кутия: „Ало, Исперих! Исперих ли си? Дай ми Разград. „ След време: „Ало, Разград? Имам разговор с Шумен…“ и т. н., докато те прати в специално пригодена за целта кабина в коридора на пощата. Грабваш слушалката и говориш, а като свършиш – отиваш да платиш на Началника.

През 1987 г със служебни телефони разполагат кметството /4 бр./ , училището /4 бр/, Производствения участък към АПК Исперих /аграрно промишлен комплекс/ , детската градина и здравната служба, магазина и ресторанта/кръчмата, когото всички знаят като „Хоремага“, шивашкия цех и районният МВР инспектор, по-късно и цеха към завод „Добруджа“ Исперих.

Любопитната част от указателя обаче са домашните телефони. По-точно фамилиите на техните притежатели. Ето част,  чийто подбор е продиктуван от рядко срещано и твърде необичайно звучене:

Бажлякови, Бекерови, Геджеви, Блекман, Джячкови, Гудеви, Драгошинови, Дръндарови, Ейкови,  Келиферови, Кемечеджиеви, Корунови, Коюнджиеви, Линкови, Мутеви, Опанови, Пепелянкови, Сестримски, Фучеджиеви, Ченкови, Чинкови, Чотреви, Чучкови, Цигуларови.

Друга част от жителите на Райнино не са документирали тук принадлежността си към фамилните наименования  на своите предци, произлезли било поради упражняваните от тях професии, било поради участието им в запомнящи се събития или по някаква съвсем неочаквана причина:

Страдалски, Налбантлъеви, Консулови, Кирекчиеви, Попазулови, Бързучкови, Мангуцови, Ранчеви… И още: Шишманчетата, Камбурчетата,Караманчетата, Кърлиговите.

Всяка от фамилиите, упомената или не тук, заслужава внимание. 

Димитър Колев

Съдържанието в блога – текстове и фотографии – е под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.