Как лети времето и колко бързо светът препуска в него!
Невероятно е, че от първия SMS до днес са минали едва 25 години.
Разгръщам стар указател за служебни и домашни телефони на
Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, София 1987 г. за Разградски окръг.
Скучна книга, както народният гений е забелязал, колкото да я четеш не можеш да
откриеш главния герой. Това е време без мобилни връзки – без GSM-ми,
айфони и смартфони. Без интернет.
През 1987 г. Райнино, с кмет Христо Байков, вече има АТЦ – автоматична телефонна централа, която позволява чрез шайбата на
домашния си телефон над 200 абоната да набират и да разговарят с когото пожелаят в България.
Достатъчно е да знаят кода на съответното селище и още някои незначителни
подробности.
Преди това всеки извън
селищен разговор, дори от домашния ти телефон, минава през пощата. Ако пък нямаш
домашен телефон и искаш да говориш с някого от Шумен например, отиваш там и поръчваш
разговора. Стоян Началника ти приема
заявката. В уречения час трябва да си на
линия. Със слушалки на главата Началника размахва едни гъвкави кабели с
текстилна оплетка и с метални накрайници, които ту пъха, ту вади от гнездата им
в една дървена кутия: „Ало, Исперих! Исперих ли си? Дай ми Разград. „ След
време: „Ало, Разград? Имам разговор с Шумен…“ и т. н., докато те прати в
специално пригодена за целта кабина в коридора на пощата. Грабваш слушалката и
говориш, а като свършиш – отиваш да платиш на Началника.
През 1987 г със служебни телефони разполагат кметството /4
бр./ , училището /4 бр/, Производствения участък към АПК Исперих /аграрно
промишлен комплекс/ , детската градина и здравната служба, магазина и
ресторанта/кръчмата, когото всички знаят като „Хоремага“, шивашкия цех и районният МВР
инспектор, по-късно и цеха към завод „Добруджа“ Исперих.
Любопитната част от указателя обаче са домашните телефони.
По-точно фамилиите на техните притежатели. Ето част, чийто подбор е продиктуван от рядко срещано и
твърде необичайно звучене:
Бажлякови, Бекерови, Геджеви, Блекман, Джячкови, Гудеви,
Драгошинови, Дръндарови, Ейкови,
Келиферови, Кемечеджиеви, Корунови, Коюнджиеви, Линкови, Мутеви,
Опанови, Пепелянкови, Сестримски, Фучеджиеви, Ченкови, Чинкови, Чотреви, Чучкови, Цигуларови.
Друга част от жителите на Райнино не са документирали тук принадлежността
си към фамилните наименования на своите
предци, произлезли било поради упражняваните от тях професии, било поради
участието им в запомнящи се събития или по някаква съвсем неочаквана причина:
Страдалски, Налбантлъеви, Консулови, Кирекчиеви, Попазулови,
Бързучкови, Мангуцови, Ранчеви… И още: Шишманчетата,
Камбурчетата,Караманчетата, Кърлиговите.
Всяка от фамилиите, упомената или не тук, заслужава
внимание.
Димитър Колев
Съдържанието в блога – текстове и фотографии – е под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.
Казвам се Васил Маринов Василев, син съм на Марин Василев Енчев и знам от татко, че рода ни са го наричали Бързучкови.
ОтговорИзтриванеПривет!
ИзтриванеАко надникнете ТУК:https://razkazidk.blogspot.com/2018/01/може да прочетете нещо за рода си. Възстановил съм един спомен от 60-те години на миналия век за дядо Марин /Бързучков/, когото аз зная от юношеските си години и който по всяка вероятност е Ваш прадядо.