Херния
Събудих се сутринта, седнах на леглото и както се протягах с изпънати нагоре ръце ме клъцна. Изправих се и усетих нещо полека да се стича към слабините ми. Сякаш някой беше разлял там топла течност. Бръкнах с ръка да проверя дали ризата ми не се е намокрила. Но не – това, което ставаше не беше върху корема, а в него.
Когато си навъртял толкова години болежки колкото щеш – обади се някоя, после се притаи и отстъпи място на друга. Но тази се появяваше за пръв път, не се знаехме и изненадващата ѝ поява ме смути. Безпокойството ми идеше от неизвестността – нямах обяснение какво може да се е случило. С поувиснал нос се облякох, после обичайното ежедневие ме повлече и почти забравих за сутрешния си дискомфорт. Но при всяко по-рязко движение болката напомняше за себе си. Ден така, два три… Боцне ме понякога, търпи се, но не минава. Няма как – ще трябва да се ходи на лекар! И без това дойде време да ми изписват лекарства.
Джипито ме накара да легна на кушетката, опипа внимателно корема ми отвсякъде и отряза:
– Болка при натиск, леко издуване долу вдясно към слабините. Херния!
– И какво следва? – питам притеснено.
– Поради някаква причина в коремната ти стена се е появил отвор, през който изтича коремно съдържимо - започва доктора. – Засега не виждам нищо тревожно. Но не означава, че ще е все така. Такова състояние може внезапно да доведе до усложнения. Не се лекува с медикаменти. Само операционно. Но няма защо да се плашиш. Тези операции са съвсем рутинни. Ще постъпиш в болница за няколко дни и ще те оправят. Но после ще трябва да се пазиш много – всяко по-сериозно натоварване може да доведе до рецидив. Моят съвет е да премислиш добре кога да се подложиш на операция. Не е задължително да бързаш, но не трябва и да отлагаш дълго. Колкото по-рано – толкова по-добре, за да не се налага да те оперират спешно – завърши той и ми подаде рецептурната книжа. Платих си потребителската такса и тръгнах към аптеката да си купя хаповете с отстъпка за сметка на здравната каса.
Аз съм нещо като „Мара подробната”. Преди известно време вкъщи протекоха крановете под душа. Повиках майстор, но след като изчетох инструкцията на производителя за монтажа и употребата им, която си седеше в запазената опаковъчната кутия. Е, ако за мен е задължително да знам как ще ми ремонтират някаква си водосмесителна батерия мислите ли, че ще пропусна да се осведомя изчерпателно как ще ми ремонтират нещо през и под собствената ми кожа?
Разбира се, мога да поговоря с хора, подложили се на такава интервенция, но къде-къде по-бързо ще стане през интернет! Написах в Гугъл „ингвинална херния” и получих 35 600 резултата за една секунда! Майко мила! Направо се удавих в морето от думи. После свих кръга до няколко форума по тази тема. В изобилието от мнения и препоръки се открояваше един детайл – без плащане под масата няма да мине! Един се вайкаше, че когато трябва не преценил обективно ситуацията и за втори път му се наложило да се подложи на същата операция. Тогава опериращият лекар установил, че предишният му колега „забравил” да постави някакво платно. А мнението на друг препатил ми се стори обобщаващо: „Събирайте си ума, преди да постъпите в коя да е болница”. Очевидно подтекста на „Събирайте си ума…” беше „Събирайте пари…” .
Реших, че още едно мнение няма да е излишно. Звъня по телефона:
– Пешо, теб скоро те оперираха от херния, доколкото си спомням. Я ми кажи как стават тия работи, че и на мен ми предстои такава. Пък аз от двайсет години болница не съм помирисвал.
– Така ли? Е, виж сега. Ще те закърпят. Лесна работа! Вземаш от онези пари, за които казваме, че са за черни дни. Отиваш за направление при личния лекар, после посещаваш някой хирург, аз мога да ти препоръчам един. Преглежда те той, пишат ти документите и влизаш в болницата. Чаршафи си вземи твои и разни други необходими неща. Знаеш какви, нали?... Точно така, да! Жена ти ще трябва да ти носи храна… Ами това е, в общи линии – няколко дни в болницата за подготовка, после те оперират и след още ден-два те изписват.
– А какво се плаща? Аз съм с непрекъснати здравно осигурителни права.
– Може да имаш права, но нямаш индивидуална сметка – вноските ти за здраве не са превеждани персонално на твое име, а са отишли в общия кюп. Така здравната каса плаща на болницата пътеката, или както там се нарича, обаче колко и как – само те си знаят. Но ако питаш какво плащаш лично ти ще ти отговоря. Днес, за да отвориш врата не е достатъчно да почукаш, трябва и да платиш. Това е ключа – плащаш! Плащаш за лежането си в болницата, консумативи всякакви плащаш, ако ти слагат платно - плащаш, ако избереш доктор – плащаш, плащаш…
– А самата операция плаща ли се?
– Не би трябвало, нали уж си здравно осигурен! Но… ако искаш да ти обърнат нужното внимание и да си спестиш някои неприятности не е зле да пуснеш и за това тук-там някой лев. Благодарности под формата на скъпи бомбони и маркови питиета отдавна са отживелица.
Приеха ме в болницата в понеделник. Още в началото на престоя се убедих, че това място е лишено от всякакъв лиризъм. В моята болнична стая имаше още двама мъже, които чакаха операция. Явно се познаваха, защото долових да обсъждат с техни близки, дошли им на свиждане, че е най-разумно да се даде, каквото и на когото ще се дава, преди да ги оперират. Толкова чух, защото ме повикаха за изследвания, кардиограми, тестове, рентген… Иди там, плати за това, купи онова… Може да забравиш, че си в болница и да си помислиш, че си влязал в магазин. За улеснение на пациентите -клиенти количка за пазаруване не им трябва – тук крайния продукт, който получават срещу парите си не може да се постави в пазарска чанта, не може да се пипне, нито да се претегли на кантара или да се измери с метър. С други думи тук се плаща без да знаеш за какво. Пък и да научиш не е съвсем ясно дали си го получил – за това може само да предполагаш. Та, трябваше да платя и платното, което от съображения за сигурност не ми беше съдено да видя. Разбрах го от хирурга, който ще ме оперира:
– На Вас ли да дам парите за платното? – питам го. Към цената му съм добавил и няколко банкноти за доктора. След дълги колебания прецених, че така безпроблемно ще се впиша в общия хор на предварително благодарящите за медицински грижи, които може и да получат. При това без за поставям в неудобство нито него, нито себе си.
– О, не! –докторът разтваря като щит длани пред гърдите си. В никакъв случай! Ако разберат ще ме санкционират. Това вече е минало! Плащаш на касата. Ще ти издадат фактура. Платното ще го донесе куриер на дистрибутора направо в операционната.
Докторът прави недвусмислен жест, че разговорът е приключен. След секунди и двамата сме вън от кабинета му. В себе си отбелязвам, че всички тези предпазни мерки е логично да са следствие от разкрити преди тях случаи на нерегламентирани плащания. Крача в коридора посърнал, със съзнанието за провалена мисия. Сещам се, че просто трябваше да оставя парите на бюрото му и да си изляза, но… Не ме бива в тези неща! Ядосвам се, защото могат да ме оперират още утре, може да забравят да ми сложат платното или… не можах да измисля какво друго.
– Къде си тръгнал? – сепна ме гласът на симпатична жена в напреднала възраст с бяла манта и касинка. Излезе, че е моя позната, която работи тук.
– Отивам да плащам някакво платно, нужно при операцията от херния. Я поспри за малко, да те питам нещо…
От нея разбирам, че по силата на служебните ѝ задължения е запозната с моя случай. Платното ще помогне на поотслабналата коремна стена да придържа вътрешностите ми да седят където им е мястото. Ще го поставят вдясно и долу към слабините, върху дефектиралата част в корема ми.
Докато я слушам си помислих, че скалпела ще играе доста близо до репродуктивния ми орган, който напоследък все по-често взе да вдига бялото знаме. От обясненията на сестрата ме хвана страх, но в същото време ми стана и смешно
– Нещо като арматура, която придава повече здравина - споделих хрумналото ми сравнение:
– Да, нещо такова – съгласява се тя.
– И така и така лягам под ножа – казвам – да питаш доктора, дали няма арматура, която да постави на едно деликатно място малко по-надолу.
Между леко повдигнатите вежди на сестрата застива въпросителна. После се усмихна, стори ми се мечтателно, и възкликна:
– Охо! Ако тук ставаха такива чудеса отдавна да съм проснала мъжа си на хирургическата маса. – Хайде, шегобиецо! Отивай да си платиш херниалната арматура, че трябва да си на леглото си за визитация!
По време на визитацията, лекуващия лекар обяснява:
– Оперираме го с локална спинална анестезия. След почистване на оперативното поле ще направим десен параингвинален разрез на кожа и подкожие. Ще отворим ингвиналния канал…Ще намерим хернията… Ще направим пластика по метода…
Аз се опитвам да осмисля чутото, но единственото, което разбирам е, че става дума за мен. Не след дълго в стаята влизат две санитарки и ми казват да се кача на едно легло с колелца. Това е превозното ми средство до операционната. От леглото с колелца ме местят на широк плот, който би трябвало да е операционната маса - около и над нея виждам различна апаратура. Отбелязвам си на ум - четвъртък, 11 часа. Обездвижват ръцете ми в нещо като белезници, притискат челото и гърдите ми с широки ремъци, всичко наоколо е облято в силна светлина. Иглата от спринцовката на анестезиологът ме боде някъде около гръбначния стълб, а пред очите ми се сменят кадри от филм, в който екзекутират с инжекция престъпник от САЩ. Частта от тялото ми под кръста постепенно става безчувствена, сякаш не е моя. Упойката ме превръща в торс, но с глава и ръце. Губя всякаква представа за времето, макар да съм в съзнание и да чувам какво си говорят наобиколилите ме хора с маски, ръкавици и синкави стерилни облекла.
Отново съм на онова устройство с колелца за обратния път към болничната стая. Минаваме през дългия коридор, после ме поставят в моето легло. Санитарките си отиват, аз отпускам глава на възглавницата и намирам смелост да посегна към превръзката на корема. Внимателният досег на пръстите ми с кожата предизвиква едва уловим гъдел, който ми казва, че чувствителността на упоената част от тялото ми се връща. Мъжът от съседното легло си е събрал багажа и се облича.
– Изписват ли те – питам го.
– Да, изписват ме. Пет дни. Болен-здрав, станат ли пет дни и те махат. Отивам да си платя хотела.
Вероятно от упойката още не съм съвсем на себе си, гледам го неразбиращо и се чудя за какъв хотел говори.
– Като спиш в някой хотел нали плащаш? Тези сигурно се мислят за хотел. Отивам да платя за петте дни, в които съм лежал тука и се прибирам да лежа в къщи – казва той от вратата.
На следващия ден ме изписаха. На петия ден, точно както твърдеше моят съсед по легло. Казаха ми, че периодично превръзката трябва да се сменя, насочиха ме какви точно превързочни материали ще са ми нужни и от коя аптека да ги купя.
Отивам за първата смяна на превръзка. Сестрата от превързочната ме огледа от глава до пети, попита за името ми, помоли да почакам и излезе. След малко вместо нея влезе лекарят, който ме оперира. Подробно се осведоми за състоянието ми и се зае с превръзката. След като привърши ми каза кога точно да дойда следващия път и да му се обадя – много държи пак той да смени превръзката и да прецени кога да ми махне конците от раната. Преди да се разделим си пожелахме приятен ден и приятелски си стиснахме ръцете.
Почувствах се много поласкан и бях на път да причисля този всеотдаен професионалист към изчезващата категория на добрите хора, ако в този миг възпиращо не беше щракнало логическото ми реле.
В уречения ден и час аз отново лежа в превързочната, а докторът умело върши работата си. Извадих от джоба на панталона си 50 лева и скришом ги пуснах на кушетката. След като приключи докторът ми помогна да се изправя. Аз се облякох и пристъпих към него да се сбогувам, но той беше вперил очи в кушетката и не забеляза протегнатата ми ръка.
– Тук нещо е паднало, сигурно е ваше…
– О, това ли? Аз пък мисля, че е ваше, докторе!
– Така ли? – каза той и бързо скри банкнотата в джоба си.
След този ден с превръзките ми се занимаваше сестрата. Докторът повече не се появи. След време отидох да си получа епикризата. Срещнахме се в коридора, аз понечих да спра и да го поздравя, но той ускори крачка и се престори, че не ме е забелязал.
Димитър Колев
Съдържанието в блога – текстове и фотографии – е под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.
