1.
Къщата с кестена е на централния площад на градчето. Сводестите прозорци, витражните стъкла на входната врата и ламаринения покрив я правят различима от околните и привличат погледа отдалече. Оградата е от ковано желязо. Две дъговидни стълбища с колони и мозаечни парапети се изкачват на просторна тераса. Насред двора, застлан с каменни плочи, расте стар кестен, в чиито клони пеят две синигерчета. Под сянката му на дълга маса седят мъж, жена и дете. Мъжът чете на глас, детето държи кукла, чиито коси са привързани с червена панделка, а жената пресмята нещо върху лист хартия. „Пожелай си нещо, пожелай си нещо.” – завършва бащата любимата приказка на дъщеря си за вълшебното дърво и затваря книжката.
Момиченцето, на три-четири години, спуска крачета, стъпва на плочите и поставя куклата на стола. Внезапен порив на вятъра кара кестена да прошумоли и клоните му да простенат. „Пожелай си нещо, пожелай си нещо.” – чува момиченцето шепота на листата. То повдига глава и търси да открие в короната на дървото двете пъстри птиченца. Но вместо тях вижда как към него лети бодлива зеленикава топка и вдига ръце да се предпази. Топката пада с трясък върху масата. Песента на синигерчетата секва. „Ох!” – подскача жената и притиска длани към гърдите си. Наметнатият върху бялата блуза жакет се свлича от раменете ѝ. От удара топката се разпуква, кафявата ѝ сърцевина подскача два-три пъти по масата и тупва на земята. Кестенът се търкулва в отводнителната канавка и се заклещва в решетката на канализационната шахта. Момиченцето наблюдава тези вълшебства с ококорени очи. Мъжът и жената се вторачват в бодливите остатъци от обвивката на кестена, разпилени върху масата.
На улицата проскърцват спирачки на кола. От нея слиза едър мъж с анцунг и маратонки. За миг слънцето блесва по обръснатата му глава. Той се отправя към къщата с кестена. В ръката си държи провесена найлонова торбичка. На тротоара спира колкото да свали окачената на оградата табела от фазер и да я пъхне под мишницата си. На нея с едри червени букви пише „FOR SALE”, а отдолу с по-дребен шрифт е добавено „Продава се”. Мъжът крачи през двора уверено и се отправя към масата. Домакинът тръгва към него леко приведен и с нерешително изражение. Двамата спират един срещу друг. С крак върху металната решетка едрият мъж поема протегнатата му ръка. Заклещеният в решетката кестен е под подметката му и от натиска пада на дъното на канала. Домакинята се опитва да се усмихне и излиза иззад масата да посрещне госта. Детето стиска куклата с червената панделка и мести любопитен поглед по лицата на възрастните. Родителите му и гостът си разменят любезности, но за момиченцето това вече не е интересно. Отива до шахтата и се надвесва над нея. Слепоочията му напрегнато пулсират: ”Това поредното чародейство на вълшебното дърво ли е? Какво ли е станало с кестена, който преди малко беше тук?”
Гостът поставя табелата върху масата с буквите надолу. Тримата възрастни сядат. Едрият мъж побутва жълтата торбичка към домакина.
– Пребройте парите. Уговорил съм час при нотариуса, както се уточнихме – казва той и поглежда часовника си.
По бузите на домакина избиват червени петна. Въздиша дълбоко, бърка с трепереща ръка в торбичката и подрежда върху масата пристегнати с хартиени ленти купюри от 100 и 200 лева. Взема най-горната пачка, наплюнчва пръстите си. Вади столевките, брои и ги реди на купчинка пред жена си. Тя неспокойно се върти върху стола, устните ѝ мърдат беззвучно и едва се сдържа да не грабне банкнотите. Известно време изминава в пълно мълчание. Броят пачки пред съпруга бавно намалява, тези пред жена му са едва няколко. Купувачът пали цигара, всмуква дълбоко и пак поглежда часовника си: „С това темпо на броене можем да замръкнем…”
– Уверявам ви, че сумата е точна, до последният лев. Нямам нищо против да проверите дали казвам истината, но ще закъснеем за нотариуса. Трябва да тръгваме! А след като изповядаме сделката ще продължите с броенето.
Продавачите на къщата с кестена се споглеждат. Мъжът мести една по една пачките пред жена си, отмята ги с молив, тегли черта под образувалата се колонка от цифри и събира. Подчертава дебело полученото число, показва го на жена си и се обръща към купувача:
– Точно!
Младата жена пъха парите в жълтата торбичка и бързо ги отнася в къщата. Сменя бялата блуза и полата с рокля в преливащо синьо и се връща при мъжете щастливо усмихната. „Надхитрих го този! Не очаквах, че ще даде толкова пари. Ще ги вложа, както съм намислила и… пей сърце - ще си осигуря охолен живот докато съм жива!”
2.
В горещ ден в края на пролетта, няколко години по-късно, млада жена прибира дъщеря си от училище. Те прекосяват улицата и излизат на градския площад. Оглеждат се за свободни пейки и заемат една. Момиченцето сваля от рамената си раницата, от страничен джоб на която се подава кукла с червена панделка. Жената сяда на пейката и разкопчава якето на дъщеря си. Докато прави това погледът ѝ се мести по редицата от малки магазинчета, стига до празната сграда на фалиралата банка, в която доскоро беше касиерка и спира върху боядисана в портокалов цвят къща с алуминиева дограма, огледални стъкла и меден покрив. Зад желязната ограда се извисява пищно нацъфтял кестен с големи конусовидни цветове. Жената въздиша дълбоко, на лицето ѝ се изписва скръбно разочарование. Обръща се на една страна за да прикрие бликналите сълзи. С премрежен поглед търси съпруга си сред голямата група хора, обсадили входа на лъскав офис. След малко той я забелязва, отделя се от развълнуваното множество, но вместо да се отправи към нея маха с ръка и влиза в близкия магазин. Тя добре познава мъжа си и знае, че не прави нищо ей така, без определена цел. Гризе я предчувствие, че се оправдават най-лошите ѝ очаквания. Сърцето ѝ бие учестено, притваря очи и мислено се връща назад във времето.
Застанала е пред същият този лъскав офис, но тогава той си беше най-обикновена канцелария с две бюра и метална каса. И тогава имаше хора – едни се бяха наредили на опашка пред вратата, други се бяха скупчили пред машинописен лист, залепен на стъклената витрина. По площада шареха работници, разпъваха кабели и монтираха микрофони – градчето се подготвяше за поредния масов митинг. Възбудата и ентусиазма от динамичните промени и новоразкриващи се възможности бяха обсебили всички.
Тогава тя пристискаше към гърдите си жълтата найлонова торбичка с парите от продадената къща. Къщата с кестена. Къщата, която дядо ѝ беше построил за сина си. Къщата с история, която отнели от баща ѝ, а четиридесет години след това я върнаха на нея. Тя, единственият наследник, тогава едва склони предпазливият си съпруг да инвестират, както тя казваше, парите от продажбата: „Виж сега. И двамата сме на работа, получаваме добри заплати, с които покриваме текущите си разходи. Това е златен шанс, който се явява веднъж и не бива да го пропиляваме! Правим сделката на живота си и обезпечаваме финансовото си бъдеще”.
По-добра от тази оферта тогава не откриха:
СИГУРНОСТ СРЕЩУ ИНФЛАЦИЯТА
Вложете вашите свободни пари при нас. Изплащаме дивиденти както следва:
За 1 месец – 6,5 %
За 3 месеца – 21,5 %
За 6 месеца – 47 %
Гарантиран годишен дивидент - 114 %
Внесоха парите и подписаха договора.Това беше. Тогава.
А сега съпругът ѝ върви към нея, размахва два чадъра и глуповато се усмихва:
– Да се прибираме в квартирата, госпожо…
– Кажи ми, какво стана? – посреща го тя нетърпеливо и се прави, че не забелязва необичайното му обръщение.
– Ето, Ваше реститутско достойнство, заповядайте! – подава ѝ той с престорен поклон съвсем нов чадър и сякаш не е чул какво го питат продължава: – Два чадъра! Един за Вас. Има и за мен. Като завали да има къде да се подслоните!
– Питам те, какво става? И престани да се правиш на клоун! – хваща го тя за лакътя.
– Защо? Нали и аз съм участник в този цирк! Имам си роля, колкото и епизодична да е. – Той се надвесва над погрознялото от разваления грим лице и крещи: – Фалит! Копелето ни измами! Затворил е офиса, избягал е! И няма да се върне! От къщата с кестена ни останаха пари колкото за два чадъра!
Минаващите хора се извръщат към тях, подскачащото по плочите на площада момиченце оставя играта си, изтичва до баща си, подръпва го за пеша на сакото и пита:
– Тате, а на мене чадър купи ли ми?
– Не, ти нямаш никаква вина…
Няма коментари:
Публикуване на коментар