Египет - част трета

ЧАСТ ТРЕТА

           ХУРГАДА

Продължаваме пътешествието за Хургада. Тъмно е. Движим се пред тунел, който непрекъснато мени конфигурацията си. Тунел със стени и таван, преливащи на границата между светлината и тъмнината. Тунел, който реагира на всяка грапавина на асфалта, през която колелата преминават. Гумите потрепват, тази тръпка преминава през компактното тяло на автобуса към фаровете. Аха-а да навлезем в него и той се отдръпва, движи се с нашата скорост и все не можем да го преодолеем. Но се движим - мощният сноп светлина дълбае тъмнината пред нас и ненаситно поглъща километър след километър.

Вече сме отминали района за добив и преработка на петрол. Местонахождение му се разбира по километричната огърлица от множество електрически лампи и съпътстващата го неприятна миризма. Насрещно идещите коли стават все повече  Движат се на стотина метра вляво. Те пътуват по същата магистрала, само че на север. Разделителната ивица е широка. Но когато от държава с площ над 1 милион км² са населени само 6% такова разточителство е естествено. Тази каменисто-песъчлива ивица преди не е била използвана, за нея не са плащани обещетения и отнемането ѝ от пустинята не е навредило никому. Напротив, донесло е и ще носи и занапред само ползи, защото където има път, там има и живот. Пътят е като река, чиито брегове и места в близост са предпочитано място за заселване.

Повишената интензивност на движението е сигурен признак, че наближаваме населено място, но ми подсказва и да погледна колко е часа. Почти 21:00 е. Значи не сме далеч от Хургада. Ще завършим това продължително и изморително, но любопитно и опознавателно пътуване. Автобусът прави широк обход за да се включи в насрещното движение и паркира пред един от веригата хотели HAWAII  в периферната зона на Хургада.

Хотелът

Хургада е столица на административната област /мухафаза/ Червено море. Градът е разположен  покрай  брега и не навлиза много в пустинята. В него живеят над 250 000 човека. Има модерно международно летище, което заедно с развитието на туризма тук способства за бързото му разрастване. От него може да летите за Кайро и Европа, но и на юг, към някои големи африкански градове. Възниква като рибарско селище, запазва се като такова до началото на 90-те години на 20-ти век, когато предприемчивостта се настанява в него и го превръща в модерен курорт.

Червено море тук е тихо и прозрачно. За да стигнеш до място, където да се потопиш без краката ти да докосват дъното, трябва да навлезеш на стотици метри навътре. Няколко пъти се редуват по-плитки с по-дълбоки участъци, които се забелязват от брега като негови успоредни ивици с различни нюанси на синьото. Отвъд тях е зоната за изяви на уиндсърфистите. Изумително красиви са кораловите рифове - фантастични подводни градини. Ако желаете да видите как из тях шарят констенурки,  делфини, причудливи риби и други морски обитатели трябва да наемете лодка с прозрачно дъно или батискаф. Ако предпочитанията ви са други може да избирате между пустинно сафари с джипове и яздене на камили, посещение и обяд в бедуинското селище край Хургада, да отидете до остров Гифтън с малко корабче или да пропътувате 240 км с автобус до Луксор и Карнак и да се озовете  в Долината на царете. Или да се посветите на децата си, за чието настроение ще се погрижат опитни аниматори. Бреговете и водите на Червено море са безопасни и подходящи на подводен риболов, гмуркане с акваланг и за практикуване на други водни спортове. Плажовете на Хургада се простират на около 25 км по протежението на града и поне на още толкова на север и на юг извън границите му. Температурата на водата не пада под 20 – 22 °С, а в най-горещите дни въздухът се нагрява и над 35.

Хотелите, увеселителните и заведенията за хранене са стотици, разпределили са си крайбрежието и града и се надпреварват да предлагат един от друг по-добри условия и развлечения на туристите денем и нощем. Обслужването е на високо ниво и на няколко езика, в т. ч руски. Храната е качествена, обилна и евтина дори за българските стандарти.  Хотелите са с интересна архитектура, имат СПА и детски центрове, спортни и нощни клубове, предлагат различни атракции, има и гурме ресторанти Няма драстични ограничения за употреба на алкохол и тютюнопушене, както може да се предположи за една мюсюлманска страна. All inclusive предложенията включват месни алкохолни и безалкохолни напитки, но навсякъде ще намерите маркови такива, които обаче ще трябва да си платите допълнително. Тютюневите изделия са по-евтини, отколкото в България, дори да направите покупка в магазин без фиксирани цени и без да се пазарите.

Хургада е огромен туристически комплекс, който може да задоволи и най-претенциозните. Само за 30-на години никому неизвестното селце, захвърлено някъде в Източната пустиня, става предпочитано място за отдих на руснаци, немци, поляци и още много други европейци. Градът е важна отправна точка за посещения на забележителностите в южноегипетската  част от  долината на Нил.

Фойаето на хотела

Но да влезем в хотел Caesar Palace & Aqua Park 5*, един от веригата HAWAII. Портиер и полицай охраняват входа. На него е монтирана метална рамка със сензори, които задействат звуков сигнал при всяко преминаване. Посреща ни Стоян – нашият нов екскурзовод, който ще замести Сергей и БебоII и който ще е с нас докато сме в Хургада. Фоайето изглежда внушително с високия си свод и предразполага с тихо звучащата и сполучливо подбрана инструментална музика. На средата на обширното лоби, върху прозрачни стъкла, в чаши са наредени пирамидално най-различни по цвят и вкус разхладителни напитки. Много дивани, фотьойли и ниски масички създават удобство да се справим бързо с формалностите на рецепцията. С връщането на паспортите получаваме три електронни карти. Едната е ключ, другите са за две кърпи за плаж. 
Пълничък младеж взема багажа ни, обяснява нещо на английски, аз кимам утвърдително, макар нищо да не разбирам от казаното. Той, приключил с заучения си монолог, ни оставя и се губи с натоварената си с куфари количка  някъде из коридорите.  Ние с Марина също тръгваме. Минаваме покрай няколко човека, които оживено обсъждат на руски нещо пред бюрото на русокоса служителка с подчертано славянски черти. След малко отново се виждаме с пълничкия младеж, но вече в стаята, където е доставил багажа ни. Той пак говори на английски, който аз пак се правя, че знам /да не съм по-долен от това арабче!/ и ни показва банята, терасата, гардероба, сейфа. Завършва набързо обясненията си с въпросителното: „ОК?”. О-о-о! -  това вече го разбирам и бързам да приключа: „ОК, ОК!” Произнасям го с интонация, която не буди никакви съмнения, че е на английски. Мълчаливо подавам задължителния до естественост за Египет бакшиш - това действие не се нуждае от думи и е разбираемо на всички езици.

Стаята е стандартна за категорията на хотела. Обширна е, има спалня и две единични легла, климатик, кът с диван, фотьойли и сателитна телевизия, мини бар, машина за чай и кафе няколко  картини. Банята е голяма, с душ, сешоар и всичко друго, което е необходимо. Терасата е западна, от нея се вижда част от плажната ивица. Е, можеше и да е с изглед към аквапарка, но с Марина не съжаляваме, защото такава стая вероятно щеше да е по-шумна. А тук, освен част от морето, на свечеряване ще наблюдаваме залезите над Сахара. 

Залез над Сахара

После вечеряхме в един от ресторантите. Оказа се, че хотела разполага  с няколко. Ако си платил пакет с All Inclusive в главният ресторант можеш за закусиш, обядваш и вечеряш, но ако по някаква причина си закъснял има късна вечеря от 22:00 до полунощ и студена вечеря от един часа след полунощ до 5 часа сутринта. Ястията са разнообразни, добре приготвени и вкусни. Хлябът се предлага в различни варианти и е превъзходен. Много са плодовете и наредените като за изложба сладкарски изделия Освен главния има още един ресторант, който влиза в концепцията All Inclusive.Всеки сам решава кой от двата да предпочете.

Един от ресторантите

Ако пък решите да се поглезите може да избирате между Италиански ресторант, арабска кухня в Ориенталски ресторант или азиатска в Азиатския ресторант. Но там ще трябва да си платите, както и ако посетите Пицария, където предлагат пици по италиански рецепти.

На следващия ден имаме уговорка със Стоян за среща в една от  конферентните зали на хотела за уточняване на важни подробности по престоя и допълнителните екскурзии с доплащане. Оползотворихме времето между закуската и тази среща с разглеждане на аквапарка и кратка разходка до плажа.

Минаваме през изход в сградата на хотела под внимателния поглед на охранител, който следи дали имаме необходимата пластмасова гривна на ръцете си и се озоваваме в аквапарка.

Аквапаркът

Той е с 13 открити басейна, един от които е отопляем, с 14 водни пързалки, тераса за слънчеви бани, тенис корт, волейболно игрище, читалня.  Застланите с плочи алеи криволичат между басейните с подредени шезлонги, чадъри и сенници. Движим се в пъстро множество от хора, които говорят различни езици. Някои от тях вече се къпят, други се припичат на слънцето. Има и трета категория почиващи. Те са във водата, облегнали са лакти на преграда, която е стена на басейн и същевременно плот на бар, който се намира по средата на басейна и се наслаждават на първото си за деня питие. Продължаваме по живописно мостче, надвесено над стеснение на един от басейните. 

Минаваме по него и се озоваваме пред красиво декорирана с виещи се храсти палма. Продължаваме покрай палитра от цветя, много и най-различни цветя, засети сред зелена трева, които радват очите и създават настроение. Наближихме плажа и се загледахме в група работници, които правеха нещо около някакъв изкоп. При нас отнякъде дойде млад човек. Отначало на английски, а после на руски ни обясни, че може да ни повози с лодка

и да ни покаже красотата на кораловите рифове или на Райския остров. Казваме, че вече сме предплатили за това на нашия туроператор, но той не се отказа и предложи цена почти два пъти по-ниска. Питам го в кой ден може да стане и има ли други записани. Вместо отговор той още по-ентусиазирано предложи да го направи само за нас двамата. След отказа ми стори още едно, последно усилие. 

От джоба на ризата ми стърчеше най-обикновена химикалка, младежът я посочи с пръст и направи знак, че му трябва. Аз му я подадох, той  записа нещо на  рекламната листовка, с която през цялото време на разговора подсилваше  агитацията си. Подаде ми листовката и, очевидно разбрал, че ни губи като клиенти, за да не остане съвсем без нищо, пожела да му подаря българската химикалка, което и направих.

Отправихме се към плажа покрай групата работници. Когато се загледах по-внимателно забелязах, че всеки от тях съсредоточено върши работата си и въобще не обръща внимание на  хората, отиващи или връщащи се от плажа. Един разстила пясък, друг носи тухли, трети бърка бетон. Разнасят плочи, чимове, храсти. Оформят алеи и бордюри. Засяват цветя и ги поливат. След 3 – 4 дни тази строителна площадка се беше превърнала в неразпознаваема част от общия декор, а безформеният изкоп – в почти готов басейн.

Върнахме се обратно. Хотел Caesar Palace е построен в арабски стил, в близост е до район с не малко търговски обекти, където можете да се разходите и да пазарувате. Хотелът е обособена територия, плажът е частен, аквапаркът е внушителен по размери, има магазини, ресторанти, дискотека. Охранителите са   на изхода

Цветните градини

към аквапарка, на плажа, на входовете на ресторантите и къде ли още не, но са толкова дискретни, че присъствието им почти не се усеща. Намесват се само при нарушения на възприетия ред. Трудно е на тази територия да попаднат хора, които не са гости на хотела. Той е подходящ за семейства с деца, както и за хора, които търсят тишина и усамотение. Освен лоби и снек баровете такива има на басейните и на плажа. Там може да се подкрепите с желана алкохолна /след 10 часа/ или безалкохолна, топла или студена напитка. Хотелът предлага още СПА, фитнес, аеробика, турска и парна баня, салон на красотата, билярд, дартс. Децата могат да разчитат на аниматори, да играят на детски площадки, да се включат в игри и да гледат развлекателни програми. Интернетът през  Wi-fi на рецепцията е безплатен, но не е препоръчително да разчитате само на него защото тази услуга се ползва от много хора и не е много сигурна. Медик има на разположение денонощно. Почистването на стаите и снабдяването с тоалетни принадлежности и чисти кърпи става ежедневно, но е добре, за да си гарантирате това, да влезете в по-близък контакт с хората, които го правят. А то става по един единствен начин – с бакшиш.

За бакшишите бяхме обстойно осведомени - нито един от нашите гидове не пропускаше удобен момент да ни напомни, че комфортът на престоя ни е свързан с обслужващ персонал, който очаква да бъде възнаграден за усилията си. Стандартът на живот в Египет бил нисък, средната работна заплата била равностойна на около 60 български лева. Вярно, че цените са значително по-ниски от българските, но това не променя много покупателната способност на масовия египтяни, чието семейство по традиция е многолюдно. Обслужващият персонал в туризма на Египет е от обикновени хора, те не са от най-високо заплатените и разчитат много на дребните подаръци под формата на бакшиши.

Когато се върнахме от първия си плаж в Хургада забелязахме, че стаята е почистена, но кърпите от банята не са сменени, а само окачени на поставките да съхнат. Казвам на  Марина, че няма да е зле да се възползваме от дадените ни съвети и да стимулираме чистачката. На следващия ден, преди да излезем, оставяме на леглото една доларова и няколко дребни египетски банкноти, а като се връщаме намираме сменените кърпи превъплатени в два лебеда с влюбено преплетени вратове. Вложеното усърдие си личеше навсякъде в стаята. Тръгнахме към ресторанта за обяд и в коридора, близо до стената, забелязахме количката на чистачката. Като наближихме хлопна вратата на една от стаите, оттам се подаде една мургава ръка и взе нещо от количката. Оказа се, че грижа за хигиената по стаите е поверена на мъж. Той ни видя и попита на руски дали сме доволни. Окопитих се от изненадата и отговорих положително: „Да да! Конечно! Спасибо!”. После си давам сметка, че целият персонал на хотела е само от мъже и нито една жена. Аз се намирам в дълбоко религиозна мюсюлманска страна! Аз съм на брега на Червено море и съвсем близо на отсрещния е Мека, където се е родил Мохамед!  Кой правоверен тук ще пусне жена си да слугува на някакви си неверници?

Една сутрин Марина пренарежда по неизвестна за мен причина личния ни багаж. Истинската жена, където и да се намира, рядко е в състояние да се освободи от навиците си на домакиня и грижовна съпруга. Тя намира в една от чантите ни непълна пластмасова  кутия с бонбони и благодетелно решава да ги остави на хигиениста вместо пари. Когато се връщаме в стаята намираме бонбоните на масата до телевизора, а леглото - без влюбени лебеди. Марина после го пита защо не е взел тези сладки лакомства, ако не за него поне за децата си. Той издува с език едната си буза, сочи я с показалец и на завален руски обяснява, че го боли зъб. Вероятно това беше неговият начин да изрази неудовлетворението си от замяната на няколко египетски лири с тяхната шоколадова еквивалентност. Но беше повод и за нас да преоценим отношението си.

Плажът

Да си на плаж през октомври-ноември в Хургада е като да почиваш в Бургас в края на август. Дните са безоблачни, температурата на водата и въздуха не се различават особено. Но и разликите не са малко. По което и време на деня да дойдеш винаги ще намериш свободно място, където да се разположиш. Плажът на хотела няма пясъка на нашето черноморие - този е малко по-глинест. Стабилно забити метални пилони крепят тръстикови чадъри и масички, някои с пепелници, а между тях са наредени удобни шезлонги. На границата между плажа и водата е насипан дребен чакъл, който възпрепятства отмиването при отлив на трамбования и заглаждан всяка сутрин пясък. Тук няма спасители със свирки и предупредителни знамена – морето е чисто, плитко и безопасно. Но има охранител, чиято задача е да следи на плажа да не идват летовници от други хотели, да подържа реда и бди за сигурността на почиващите. Сутрин, до брега, дълбочината е 50 -60 сантиметра, след няколко часа морето се отдръпва и на места се показва пясъчното дъно.  Наблюдавайки отлива ми се стори не толкова фантастична притчата как Червено море се отворило пред Мойсей за да отидат евреите на другия му бряг.
Табели с изписани правила предупреждават, че всеки преминал отвъд шамандурите, които са на стотици метри навътре и зад които се забавляват уиндсърфистите, го прави на свой риск и своя отговорност. Една накичена камила и водачът ѝ целодневно шарят по плажа, търсейки клиенти. Млади момчета и момичета ходят между летовниците и им предлагат емоции с моторни лодки, водни ски, плажен волейбол и футбол. Чува се музика, която напомня, че наблизо има бар с освежителни напитки.

Почиващите тук араби ползват  за къпане повече басейните. Стори ми се, че съзнателно се събират покрай няколко от тях, за да са заедно и  по-далеч от останалите гости на хотела. На   плажа са по-малко и ще ги отличите от другите като цели фамилии с деца и внуци под сенките на чадърите. Също както и на басейните къпещите се жени са с „бански костюми”, които излагат на показ единствено стъпалата и лицата или, ако са с бурка, само очите им. Не правят изключения дори малки момиченца на по 7 -8 години. Интересно е да се види как 5 – 6  такива жени, хванати за ръце влизат в морето близо до брега, после правят кръг и като клякат и стават,  топват се във водата и се плискат една друга като деца.  Като излязат стоят на слънце, за да изсъхнат черните им костюми. С голямо любопитство скришом наблюдавах как жена с бурка пие кафе. Тези жени после ще видите облечени с много консервативни и съобразени с местните традиции спортни комплекти - реплики на Найк и Адидас; или облечени с  дънки, маркови блузи и якета да ядат ориз с пръсти в ресторанта, наред с мъжете и децата си, пренебрегвайки поставените пред тях прибори. Но в Египет човек не бива  да се чуди дори да срещне и копт /православен християнин/ с чалма. Мъжете може да се движат няколко крачки пред жените си, подчертавайки публично властващото си положение в семейството , но не се свенят да обгрижват  децата си по всякакъв начин.

Има и не толкова закостенели в поведението и облеклото си египтяни. Те са по-освободени и това си личи навсякъде – и в ресторанта, и на плажа, и на улицата, и където и да ги видиш. Дали тези разлики определят религиозната или племенната им принадлежност,  стандарта им на живот и дòсега с останалия свят, нивото и характера на образованието им не се наемам да анализирам.

Всъщност няма нужда от много наблюдения и дълбоки анализи. Разслоенията на обществата не са нещо ново и се наблюдават  навсякъде и по всяко време. Например в един автобус с български туристи. Когато на път за Хургада спираме за почивка до едно крайпътно заведение една част от пътуващите пазаруват,  поръчват си храна и питиета и намират това за напълно нормално. Други се задоволяват с кафе или чай и също като разхождащите се покрай автобуса, които нищо не си купуват, поглеждат унило или завистливо към първите. Чакат с нетърпение пътуването да завърши, за да получат предплатената си вечеря. Повечето са се примирили с ориста си, но има и желаещи да са в групата от 7 - 8 мъже и жени, които не пропускат случай да демонстрират благополучие. Така върви светът. Фараони и роби, аристократи и плебеи, феодали и крепостни, капиталисти и наемници, работодатели и работници – това са само други наименования на богатството и бедността.  Те са като скачени съдове - расте ли едното, расте другото и обратно... Аристократите можеха да избират дали да си  доплатят да отидат до Луксор, да видят Карнак и колосите на Мемнон или да останат на плаж; за плебса остана безалтернативния плаж.

Хургада, селцето от няколко рибарски общности, наброяващи 200 – 300 души е открито за туризма около 1990 г. Тези хора тогава живеят в бедни рибарски хижи и едва препитават с уловената риба. Днес Хургада е модерен 250 хиляден град и голям египетски курорт.

По същото време разпадът на Източния блок и събитията в България оставят дълбок отпечатък в съзнанието на нейните граждани и определят нейното бъдеще. Много бяха вярващите, че макар с малко времето от червено завинаги ще стане синьо; че на Балканите съвсем скоро ще се появи още една Швейцария; че ще се заредят само хубави дни за българската демокрация; че  приватизацията  ще изхвърли на бунището лошия стопанин   държавата и у нас ще се изсипе рогът на изобилието; че Европейският съюз и НАТО ще решат всичките ни проблеми; че...

Аз не знам в пълнота какво Египет е създал за тези 30 години, но знам колко ние създадохме и колко унищожихме.  Аз не знам колко чужди и наши милионери създадохме, но знам за милиони с нищо не провинили се хорица да доизживяват с няколко български левчета дневно. Аз не знам колко работни места закриха в България така наречените стратегически инвеститори, колко са и къде отиват техните печалби.  Но знам колко са възможностите за работа в Разград и какво загубиха емигриралите и неемигриралите негови граждани.

Как така се получи, че ние, българите, уж по-умните, по-напредничавите,  европейците, изравнихме със земята построеното от предците ни, вместо  да създадем поне една своя Хургада.

Но всички горни хвалебствия за видяното в Египет не са защото сме толкова зле, а защото сме по-зле от гърците. И защото не сме добре поне колкото литовците. Аз вярвам, че такова чудо е възможно. Ако Хургада е едно чудо чудно ли е, че в 12 часа на обяд може да  си на плаж там, а вечерта на същия ден да спиш в собствения си дом в Разград.

Така видях Египет през прозореца на петзвездната ми хотелска стая, така го описах. Египет от висотите на пирамидите и красотите на червеноморска Хургада. Не видях другият Египет. Този , който остана вън от полезрението ми, препречвано от високата стена пред хотела в Гиза.

           Част първа може да прочетете ТУК:
https://razkazidk.blogspot.com/2018/12/blog-post.html

Димитър Колев

Съдържанието в блога – текстове и фотографии – е под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.