Китайски неволи

Китайски неволи

- Днес ще се разходя по магазините - казва жена ми, приглаждайки посивялата си коса.

- Какво ще купуваш? - питам.

- Понеже на теб вече ти е трудно да дъвчеш, а на мен вече не ми е лесно да готвя, реших да улесня и двама ни, като купя един блендер.

           Такъв железен аргумент ми действа като боксьорски удар право в беззъбата челюст. Правя несвястно движение с глава за да съкратя неразумно дългата пауза и едва с усилие идвам на себе си:

- Ами...добре - звуча колебливо - Хубаво си го измислила. - Но не се бави много, че да не си изтървеш сериала... - казвам на глас загрижено и малко по-бодро, а си мисля, че ако тая жена се отплесне по магазините месечният ни бюджет ще се озове в катастрофален дефицит.

След няколко часа половинката ми се завръща усмихната:

- Ела, да ти покажа...

Поглеждам покупката, слагам очилата, чета привидно задълбочено, но такова старание се оказва излишно, защото забелязвам, че жена ми влиза в съседната стая.

- Поредния китайски боклук! - процеждам тихо през зъби, за да не ме чуе.

            Незнайно как и кога, промъкнала се незабележимо зад мен, тя пита от упор:

- А ти какво очакваш да купя с китайската ти пенсия!?

Димитър Колев

Съдържанието в блога – текстове и фотографии – е под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.